Моята мечка

Моята мечка

Моята мечка

Оценен 5.00 от 5, базирано на 1 потребителски оценки
(2 клиентски отзива)

13.00 лв.

В наличност

Автор: Емануил Михайлов
Издател: ИвиПет
Брой страници: 180
Година на издаване: 2018
Корици: меки
Език: български
Тегло: 0.20 кг
Размери: 13×20
ISBN: 9786199086698

Qty:
Сравни

Описание

Моята мечка

Хроники и размисли на един имигрант

Книгата Моята мечка е автобиографична. Базирана е на дългогодишната история на автора – имигрант в Италия от 1998 до 2012. Това е не само история за имиграцията и всичко свързано и произтичащо от нея, но и поглед, отправен дълбоко в сърцето и душата на човека, търсещ разпръснатите по пътя хиляди житни класове на знанието за света и себе си.
Засягайки тази наболяла не само за България, но и за цялото ни общество тема – имиграцията, читателите ще се запознаят от близо с личната гледна точка и мотиви за имигриране на един влюбен идеалист, който чрез личните си перипетии зад граница се опитва да разплете различни възли на живота и да стигне до истинското познание за любовта, изкуството, света и Бога…
Макар и автобиографична, тази книга разказва за преплитането на съдбите на различни хора, с различни характери в многобагрения килим на нашето битие, което я прави и дълбоко общочовешка.
Често реалността е по-интересна и загадъчна от всяка измислена история… стига да имаме очи да я видим в цялата ú прелест и великолепие!
„Борбата с мечката никога не престава! Докато има живот, тя продължава!“

2 отзива за Моята мечка

  1. Нина

    Когато за първи път видях заглавието на книгата (по време на книжния панаир в София тази пролет), то ме грабна с внушената в него сила и с въпроси, към които подтекстът, завоалиран в името ѝ, ме подтикна .
    Тази книга беше показана на щанда на издателството като поредната, най- новата им.
    Аз съм благодарна, че издателство “ИвиПет” направи възможна срещата ми с нови имена на български писатели и техните произведения. Моето запознанство с издателството, станало заради “Кралицата на краставиците” (Йорданка Маринова), ми открехна вратата към техния литературен пазар. Прочетох и споделих (което означава, че съм харесала, защото аз не мога да пиша за книга, ако не ме е развълнувала), свои мисли и за други книги на “ИвиПет” – “Клуб Анонимна лакомия”(Кристина Маринова); “Сълзите на дракона”(Кръстьо Мушкаров); “Сезонът на мечтите”(Македонка Шутова). Има още няколко, до които съм си набелязала да стигна, макар че пътят ми се удължава от онлайн продажбата, която не се извършва извън страната. Ще се радвам много “ИвиПет “ да продължава тази част от своята дейност, защото, асоциирайки с наученото от книгата, за която пиша сега – в двубоя с “нашата си мечка”, най-голяма устойчивост и сила дават корените ни. Пожелавам им успех и очаквам с много още издадени от тях книги на български автори да се запозная.
    След като, благодарение доставката на Книжарница Англия, прочетох “Моята мечка”, разбрах, че не съм сбъркала с предположението (според заглавието) за чувствата, които може да събуди тя в мен – читателя. Възхищение от силата и откровеността, с които авторът спокойно и уверено реди своето “битие и страдание” на имигрант – това ми остана като усещане, когато затворих последната страница на книгата.
    Тази творба е много лична, няма в нея художествена измислица, тя се раздипля пред мен като на сцена и аз проследявам душевните сътресения и издигания на автора, споделени с болезнена искреност и с проповеднически глас. Да, има страници от книгата, които ми “звучат” – произнесени сякаш от амвона – топли, сърдечни, проникновени, обсебващи думи, отежали от правдива критичност и библейска мъдрост.
    Преживелиците се нижат пред очите ми, изографисва се картина – пъстра и тъмна, наситена с чувства, с размисъл и с аналитично търсене в собствената душевност,родени от стремежа на автора за себеопознаване.
    Героите в книгата са личности, които реално прекосяват и прекрояват живота на писателя, те са правдиви и отразяват, всеки, ъгълче от общата картина.Това са майка му, баща му, момичето, в което е влюбен, италианецът Пиеро и семейството му, хората, с които дели общ покрив,с които работи по строежите, които го приемат в своята църква, които му съдействат, за да може да твори неповторимата си музика, съпругата му…
    Това, което Емануил Михайлов разказва е добре познатата одисея на имигранта. Вече доста години се изтърколиха откакто се отвориха и за българите вратите пред “желязната завеса”, едва ли остана семейство в страната ни, което да няма роднини или близки приятели по широкия свят и да не е чувало “истории” за случващото се с тях – имигрантите, тези, които в един миг се озовават чужди за своите и несвои за чуждите.
    Случките от своя живот Емануил Михайлов споделя спокойно, без излишен мелодраматизъм и напрежение, и пред мен се редят преживявания, свързани с проблемите на имиграцията в стремежа ѝ за приспособяване към новите условия и неизбежно възникващите от този процес съмнения за правилността на направения вече избор.

    “ Към какво ни водеше обаче животът, който водехме тук? Бяхме тъжни и нещастни в постигането на мечтите си! Заслужаваше ли си човек да живее много години в това състояние на борба с тази мечка- мечта, поставяйки на пиедестал надеждата си в един бъдещ живот!”
    ——————-
    “Всеки от нас работеше не само за да преживее, но и имаше мечти, които искаше да осъществи.Човек не можеше да живее без мечти и желания.Те бяха моторът и горивото на нашите действия.”
    ———————
    “ Да, бяхме избягали от мизерията и безпаричието в търсене на свобода и достоен живот и бяхме попаднали в страна на възможностите- възможности да се превърнеш в роб на нуждите и желанията си и тези на другите.”
    Какво се случва с автора на книгата по време на неговите осъществени имигрантски престои в Италия и в двата му, белязани с неуспех опита да “влезе” в Англия , е само̀ по себе си интересен, вълнуващ и увлекателен разказ, изпъстрен даже с комични ситуации и хумористично оцветяване на някои тъжни мигове и може да създаде първоначална нагласа, че то е в основата на авторовия замисъл и че борбата със собствената мечка и страха от нея се свежда до умението или неспособността да се нагоди човек към чуждата страна и среда .
    Този разказ обаче е като фреска,нарисувана върху неизсъхналата мазилка на стената – писателското съзнание, така че всичко да бъде погълнато дълбоко от повърхностния слой и да остане там завинаги.
    Не зная колко време след преживяванията си на имигрант Емануил Михайлов е решил да ги опише, но се е получила картина, върху чиято основа са се наслагали няколко други пласта и те постепенно се появяват пред мен докато чета. Пентименто, нали така се нарича тази техника в изобразителното изкуство? Авторът на “Моята мечка” е постигнал същото в книгата си. Неговата “мечка” постепенно се показва под различните натрупани пластове на съзнанието му, приела образа ту на трудно постижимата мечта, ту на робството – в родината и в чужбина, ту на нелегалността, ту на лъжата и измамата, ту на чувството за вина и отговорност, за да стигне писателят – литературен герой на книгата в един житейски миг до истината, че “ мечката “,с която толкова се съобразява, от която се страхува и с която непрекъснато се бори, е всъщност сам той.
    Трябва преди това, обаче, да измине път на много болки, огорчения, лишения, страдания – физически и духовни, докато един след друг успее да изстърже натрупаните пластове боя в картината на своя живот и да стигне до сърцевината – чистата фреска- духовната си същност.

    “Той беше различен от това, в което вярвах и онова, което исках.Бе различен от това, в което вярвах и онова, което си представях.Бе различен от моите тълкувания и бленувания. Беше път, който заживя свой собствен живот. Бе станал господар, който трябваше да следвам. Щеше да ме води не през бляскавите лаври на славата, за която мечтаех, а през колибите и прашасалите мазета на душата ми към един нов град изгубен в джунглата на желанията ми и обрасъл в тревите на моите мисли. Път, който неизменно очертаваше граници в свободата на мисленето и разбиранията ми и прокарваше дири на съмнения в правотата ми. Път, който променяше чистотата и смисъла на целите ми- там, където полетата изглеждаха безплоднии сиви, се появяваха ручеи и трева се зеленееше.
    Срутваха се представи и стереотипи в разбиранията ми за мен, света, живота и вселената, за Бог и любовта. Този път щеше да отвори много ръждясали врати в сърцето ми, докато стигне до малкото бяло камъче, което дава смисъл на съществуването ми…”
    Когато напуска родината за първи път, героят на книгата (авторът ѝ), го прави следвайки своя цел, подчинена на силната му, неизживяна любов към момичето от Канада и на таланта, който го подтиква да свири и да създава музика. Какво става с любовта му, с мечтата му и как се развива талантът му е жизнеправдиво и искрено описано в книгата и препоръчвам да я прочетете , за да разберете.
    Освен случките от имигрантското странстване, в “Моята мечка” е отделено значително място, за да сподели авторът своите задълбочени, подкрепени с доказателства, взети от заобикалящата го действителност размисли – за смисъла на живота; за любовта; за държавата, политиката и политиците; за моралните стойности и изпитания; за избора, който трябва да направим в даден момент и за отговорността, която носим след него; за силата, която даже не съзнаваме, но притежаваме и която ни помага в двубоя с “мечката” ; за греховете, които сме притиснати да извършим и то съзнателно, защото трябва да оцелеем; за промените, които настъпват във възприемането на Бог и в прочита на Библията; за свободата на волята и на мисленето; за човешкия ум и съзнание…
    Тези размисли се преплитат в повествованието около разказваните случки от живота на автора като имигрант или след като се завръща в родното си село Жеравна и се захваща, заедно със семейството си, да създаде и разработи “Къща за гости”.
    Дали са в “ Хроники” – първата част, или са тематично събрани в отделни глави от втората част на книгата (“Размисли за случайностите, съдбата, религията и църквата”, “За държавата, изкуството и кармата”, “За дежа вю, съзнанието, душата и свободната воля” итн.), те са все отражение на вътрешните борби и промени, които изтърпява авторът в сблъсъка си с нередностите, затрудненията и безсмислиците на действителността, в която живее, както и на радостите, с които оценява верността на доброто, на приятелството и на любовта.
    Третата част на произведението има една глава – “За трети път в Италия”, със съдържание, изписано върху непълна страница, което аз приемам като отворена врата към следваща, втора книга на Емануил Михайлов, разкриваща неговата безконечна борба.
    Дано да се появи още една поне “ Моята мечка”!
    Пожелавам успех на автора ѝ, с благодарност, че ми даде възможност да се докосна до най-съкровеното от душата му, излято в това първо негово творение.

  2. Оценено на 5 от 5

    Николай

    Книгата е невероятна. Отдавна не бях чел нещо толкова добро! Изключително човешка, искрена и истинска история! Чете се на един дъх. Много увлекателно, поучително и реалистично четиво, компактно и чисто, без излишно словоблудство! Мисля, че всеки, който се кандидатира за депутат, трябва да бъде задължен да прочете тази книга. И не само за депутат…

Добавяне на отзив

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

X