2020-а: годината, изобличаваща френската литература

30france

Принципно, когато говорим за литература и Франция, споменаваме само забележителни отличия и постижения. През 2020-а обаче френските издатели бяха подложени на разследвания.

Gabriel Matzneff

През месец февруари парижката централа на издателска къща беше обстойно претърсена от полицейски служители за документация, изобличаваща писателя Габриел Матнефф в педофилия. Известен издател пък бе хванат в схема, в която Матнефф получава престижна литературна награда, връчена от почетно жури, включващо дори нобеловия лауреат за литература за 2008 година.

Olivie Nora

Срещу него се опълчва и Оливие Нора, който издава книгата „Съгласие“, в която се повдига темата за 14-годишната Ванеса Спрингора, имала интимни отношения с Габриел Матнефф. Оказва се, че педофилските наклонности на френския писател са били защитавани от политическия елит, медиите и негови колеги литератори. Книгата, както и други публикации на г-н Нора стават причина във Францият да се задейства #MeeToo движението.

Издателят Хюгс Джалон също заяви през изминалата година, че е разочарован от „разяждащото“ влияние на литературните журита. За разлика от британската награда „Букър“ или американския „Пулицър“, където журито се сменя всяка година, а съдиите се оттеглят поради потенциални конфликти на интереси, членовете на журитата на най-добрите френски награди действат като такива до живот и дори могат да бъдат служители на издателство, състезаващо се в същия конкурс.

От 2000-а насам поне половината най-престижни литературни награди във Франция се връчват на трите най-големи и действащи издателства – „Gallimard“, „Grasset“ и „Seuil“, които едновременно с това издават творбите на 70% от журито. От 38-те настоящи съдии в четирите най-известни награди, близо 20% са служители на едно от трите издателства.

Именно „Gallimard“ е издателството, под чиято шапка излизат книгите на Габриел Матнефф. Експерти от бранша неведнъж са заявявали, че Антоан Галимард е един от най-агресивните издатели, шо се касае до победа в литературен конкурс. Преди време Беатрис Дювал – бивш редактор в издателската къща, заяви, че бизнес стратегията ѝ, до голяма степен, е насочена точно в печеленето на награди.

Според Оливие Нора няма достатъчно „талант“ в малкия френски литературен свят, че членовете на журито да се сменят всяка година. Смята, че ще е по-осъществимо да се сменя 1/3 от него на всеки пет години.
Днес журитата са доминирани от застаряващи бели мъже, назначени за цял живот, което води до един вид „ентропия“, която според Нора засяга и издателската индустрия, и държавата като цяло.

Автор Паулина Гегова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.