Бранимир Събев: Българската книга трябва да е по-евтина и достъпна за читателите

Бранимир Събев

Бранимир Събев е писател, редактор и част от писателски клуб „Лазарус“. Набляга на хорър и фентъзи жанровете, а последният му професионален опит е като редактор на поредния том за фентъзи разкази на български автори – „Сказанията на Стрикса“ на издателство „ИвиПет“.

Литературната му кариера започва през 2001 година. Автор е на сборниците „Хоро от гарвани“, „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“ и „Пустинния Скорпион“. Негови произведения са включени и в други общи сборници, а днес ще си поговорим за нивото на българското перо на ужаса и какво трябва да се промени в родния литературен бранш, за да бъде той по-успешен.

– Г-н Събев, Вие сте завършили „Журналистика“. Защо не продължихте с тази професия, а избрахте художествената литература?

Завършил съм и Електротехника в техникум в родния ми град, което не съм работил. Завършил съм и Финанси-банково дело. Е, поне по него работих известно време. В момента работя нещо съвсем различно – в една американска компания за маркетингови проучвания.

Нищо ново под слънцето! Колко хора работят не това, което са завършили. Художествената литература не е професия, не и в България, а в много случаи и в чужбина. В повечето случаи, когато пишеш, трябва да работиш и нещо друго, много рядко можеш да разчиташ на приходи само от писане. Аз пиша по същата причина, поради която чета, ходя на кръчма с приятели и слушам метъл – защото ми доставя удоволствие.

– Кое е по-важно – да информираш хората за реалността или да им създаваш нови светове?

Ако бях журналист, щях да ги информирам. Но, за щастие, предпочитам да създавам нови светове с надеждата и аз, и читателите да избягаме малко от реалността в някое по-хубаво място, поне за кратко. Или пък ако не по-хубаво, то по-различно и интересно, което също е ценно.

– Бивайки и от двете страни на монетата, как ще коментирате теорията, че новите поколения не четат?

Те и старите не четат! Като цяло основната читателска маса са хора между 25 и 55 години. От личен опит смея да твърдя, че един читател под тази категория е много по-изкушен от книгата и по-лесно посяга към нея, отколкото някой над тези години. Може би защото по-възрастните са по-цинични, по-уморени и апатични от живота, вече са чели достатъчно, а и финансите им са скромни.

– Вие пишете и редактирате творби в жанра хорър и фентъзи. Разкажете ни малко повече за развитието на тези стилове в България. Читателите доверяват ли се на родното, има ли интерес от страна на авторите, издателските къщи подкрепят ли ги?

Читателите се доверяват на родни творци в жанровата литература днес повече, отколкото преди двайсетина години, да кажем. Тогава като цяло се продаваше повече, но пък родна литература се издаваше доста по-малко. Сега има повече интерес от страна на читателите, на моменти и от издателските къщи. Но все още вървим напред и нагоре с бавни, трудни и мъчни крачки в тази насока.

– Какво е нивото на българските писатели в конкретните жанрове? Могат ли да достигнат до визионерството на западните им колеги?

Смея да заявя, че родните писатели на хорър изпреварват леко в това отношение фентъзи писателите тук. Имаме много добри автори на ужаси, както и някои добри фентъзи творци, просто не сме достатъчно известни. Чел съм достатъчно хорър и фентъзи и родни, и преводни творци, за да смея да го твърдя. Това според мен се обуславя от факта, че по принцип хорърът е жанр на кратката форма, а фентъзито – на дългата. Един хорър автор спокойно може да сътвори дузина разкази и да ги направи на сборниче, докато фентъзи творецът ще се хвърли да пише грамадни тухли или поредици, което е изтощително.

Колкото до визионерството, пак казвам – не е от толкова голямо значение дали творбата е дълга, или къса, дали е хорър, фентъзи, фантастика, или произволна комбинация между тях, дали казва нещо ново, или не. Важното е да е хубава, първо и преди всичко.

– Редактор сте и на 6-ти том на „Сказанията на Стрикса“. Разкажете ни малко повече за участниците и впечатленията ви от техните истории.

Последният, 6-ти том на Стрикса, е без съмнение най-добрият от всички останали досега, както и най-обемен. Смело мога да го твърдя като човек, участвал досега в един от тях и изчел всички останали. Останах приятно изненадан от участниците – разказите, получени за сборника, не бях кой знае колко като бройка, но учудващото бе, че повечето бяха над средното ниво и почти не се е налагало да режем откъм участници.

Сблъсках се както с добри стари познайници, от които знаех какво да очаквам и не ме разочароваха, така и с нови звезди, които се оказаха на изненадващо ниво. Имаме както хорър, фентъзи и фантастика, така и различни комбинации между тях. Както задъхващ екшън, така и мека, топла, човечна история. Както свят, тепърва покосен от пандемия, така и киберпънк. Както изтръпващ ужас, така и забавно супергеройско приключение.

Заложете на тази антология, и няма да сбъркате, напротив: ще останете повече от доволни.

– Вашата препоръка за бъдещето на родната литература. Какво трябва да се промени в бранша, за да е по-желана и издавана от преводната?

Адско много неща трябва да се променят, на много нива. Първо, българската книга трябва да е по-евтина, по-достъпна за читателите, да е и ако не по-добра, поне конкурентоспособна на преводната като качество. Трябва да се хвърлят много усилия и енергия в корица, редакция и корекция, естествено и в промотиране – както от автора и издателя, така и от PR и всички останали по веригата, участвали в реализацията на книгата. Все още има читатели, които са предубедени към родните автори, а не бива. Необходими са и немалко програми за финансиране на родна литература в превод и реализация извън страната. Много важна е и ролята на книжарниците в случая – да предлагат на читателите родни творци, да излагат книгите им на видни места, да не завличат с пари и тиражи писатели и издателства. Истината е, че всички, участващи в създаването и продажбите на една книга – автор, издател, печатар, редактор, коректор, художник, реклама, книжар, страньор, преводач и т.н., трябва да полагат максимални усилия от себе си тази книга да стане наистина хубава и добра. А след издаването ѝ да достигне до колкото се може повече хора.

– Какви качества трябва да съдържа един хорър, за да е наистина добър и различен?

Винаги е хубаво да се гледа основно идеята, да е по възможност нова или добре забравена стара. Ако не, поне рядко използвана. Трябва да има интригуващи образи, атмосфера и обстановка. И най-важното – да е приятно за четене, да предизвика желана емоция.

– Лесно ли е да уплашиш читателя?

Никак! По принцип читателите на хорър са малобройни, но за сметка на това доста ерудирани, чели голямо количество хорър от доста автори и знаят какво да очакват, в повечето случаи. Но,това винаги може да се тушира с една хубава, добре написана и разказана история.

– Една от теориите казва, че хората обичат да гледат или четат ужаси, защото усещат вид облекчение, че още са тук, в безопасност. Че не са като героите, а оцеляват.

Не мисля така. Според мен го правят, защото изпитват удоволствие от това да бъдат плашени, удоволствие от хладните тръпки по кожата, изтръпването, настръхването, изправянето на косите. Приятно им е.

– Кой е геният на хоръра за вас и защо?

Винаги съм казвал, че автори, които изключително много уважавам и считам за бащи на жанра, са Едгар Алън По и Хауърд Филипс Лъвкрафт. И двамата са първопроходци, пионери в това което вършат, което пишат и каквото са завещали на идните поколения.

Автор Паулина Гегова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.