Честваме 100 години от раждането на Джани Родари

Джани Родари

Точно преди век, на 23 октомври, в малкия град Оменя в Северна Италия се ражда човек, който едва ли в началото на жизнения си път е предполагал, че ще остави такава видна следа в историята – Джани Родари.

Семейството на Джани не било богато. Баща му работел като хлебар, но починал, когато момчето било едва десетгодишно, а имал още двама братя – Чезаре и Марио. Като невръстно хлапе Джани бил болнав и слабичък. Привличали го музиката и литературата. Още от малък чете тежки и сложни автори като Ницше, Ленин, Троцки и Шопенхауер, а само на 17 получава учителска диплома и започва д преподава в местните селски училища. Като всички останали и той взема участие във Втората световна война, но скоро е освободен от служба заради нестабилното си здравословно положение. След като брат му Чезаре бива затворен в концентрационен лагер, Джани се присъединява към Съпротивата, а през 44-та и към Италианската комунистическа партия.

Джани Родари

След края на войната той се завръща към писането започва работа като журналист в комунистическия вестник „Унита“. Паралелно започва да пише и книги за деца. През 1950 година комунистическата партия го назначава за главен редактор на новоучреденото седмично списание за деца „Il Pioniere“ в Рим, а година по-късно излиза и първата му стихосбирка „Книжка със смешни стихотворения“ и „Приключенията на Чиполино“.

Родари е бил амбициран човек, учел и е усъвършенствал уменията си постоянно. През 57-ма полага изпита за професионален журналист. Но въпреки страстта към журналистиката, голямата му любов си остават произведенията за деца. Сред най-известните от тях са „Приключенията на Лукчо“, „Джелсомино в страната на лъжците“, „Приказки по телефона“, „Граматика на фантазията“, „Барон Ламберто“, „Разни приказки за игра“, „Космическото пиленце“, „Дворецът за чупене“, „Продавач на надежда“, „Животни без зоопарк“, „Подвижният тротоар“, „Пътешествието на синята стрела“, „Невидимият Тонино“, „Такси за звездите“, „Теменужка на Северния полюс“. Те се открояват с фентъзи елемента си, остроумен хумор и една по-различна гледна точка за света, който в неговото въображение е изпълнен с куп чудатости. Може би именно заради тъжното му и трудно детство, той предоставя на останалите деца литературен живот, изпълнен единствено с веселие и заразяващ смях. Сякаш не иска да вижда детски сълзи, освен ако не са от щастие.

През 1970 година писателят е удостоен с най-престижното отличие за детска литература – наградата „Андерсен“, наричана „малката Нобелова награда“, която му помага да спечели световна известност. Той умира от тежко заболяване на 14 април 1980 година в Рим.

Творбите му са толкова обичани и емблематични, че и до днес се правят на различни постановки, телевизионни и книжни интерпретации, а стихотворението „Продавач на надежда“ се използва от студентите по актьорско майсторство в академиите в България като работно упражнение за комбиниране на характерен говор с движенчески дейности. През 2020-та пък Асоциацията на независимите писатели в Италия създаде нова валута за закупуване на книги – bookcoin, на чиито банкноти са поставени няколко от най-любимите детски писатели. Джани Родари е сред тях.

Автор Паулина Гегова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.