Георги Господинов ли е Г.Г. във „Времубежище“

Георги Господинов

Г. Г. е един от двата главни персонажа в романа на Георги Господинов – „Времеубежище“, който най-накрая получи шанс за своята официална премиера по време на пловдивския литературен фестивал „Пловдив чете“. На нея няма да правим задълбочен литературен анализ, ще оставим всеки да го направи сам за себе си. Най-вече заради темите, които засяга.

Но Георги Господинов ли е Г.Г.? Дали инициалите са поставени целенасочено, или е чисто съвпадение? Когато става въпрос за писатели от ранга на Господинов, да допуснем възможността за съвпадения е меко казано лековерно. Във „Времеубежище“ нито една символика не е поставена случайно или без да иска. Всичко е изпипано и вплетено в сюжета като нишка от събития, чувства и страхове.

Самият автор допуска силната вероятност Г.Г. да е негово алтер его. Макар да не признава в пряк текст, усмивката и намеците са достатъчни показатели, въпреки че и без тях читателят добива това усещане за свързаност между създател и герой.

„Истината е, че аз съм доста притеснителен човек. Дълги години се изчервявах, но когато започнах да пиша, си дадох сметка, че много по-смело мога да напиша някакви неща в самота, които ще се прочетат от хората в самота. Това ме освобождава, защото знам, че чрез книгата говоря само с един човек.“, сподели писателят по време на представянето.

В същността си Господинов е романист, но разказва като поет. Самият втори главен персонаж в книгата – Гаустин, е определян като алтер его на Г.Г. Така се получава едно тройно алтер его, което трудно може да придобие ярък образ, защото се припокрива. Гаустин влиза в творчеството му за първи път преди години в един епиграф, гласящ:
От жената съчинен е трубадурът,
мога пак да го повторя,
тя е съчинила съчинителя“

Същият епиграф ще откриете и в книгата, която разказва за загубата на памет – не само личната загуба на памет, но и загубата на памет на цели нации, епохи. В същото време романът показва и дефицита на бъдещето на героите си, които в масовата си част, са анонимни. А са анонимни, защото всеки от нас може да се превърне в забравящ.

„Защо хората днес губят памет? Защото животът ни е много забързан. Не си даваме време да съзерцаваме. Съзерцанието се превърна в лукс. Преди хората някак си са живеели по-бавно и са помнили по-дълго. Сега живеем по-бързо и помним по-кратко. Новата безпаметност вероятно е свързана и с това, че идва много информация, а човек не е устроен за тази скорост. Той е като лабиринт – големият проблем в лабиринта не е, че няма изход. Големият проблем е, че има много изходи. Така е и с паметта – проблемът е, че има много информация, а не разполагаме с това време и спокойствие.“, коментира Георги Господинов.

Една от основните идеологии в книгата е, че ако никой не помни, то става равносилно на „да няма Бог“. Ако няма Бог се оказва, че няма нищо складирано, освен памет за грехове…

Автор Паулина Гегова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.