За „Игрите на Града“ и вълшебствата на Пловдив

Книга от Невена Паскалева

Като място, където се пресичат толкова много линии на живота, градът винаги ще е изпълнен с безброй малки и големи истории. Някои успяват да влязат в мълвата на местните жители и да си спечелят статуса на „легенди“, а сетне да се мистифицират още повече – в „митове“, но те са като прашинки на фона на всички останали случки, които се раждат и умират всеки ден. И които рядко дори остават достояние за спомените на участниците в тях.
Натрупаното съпреживяно губи своите конкретни очертания и по-скоро се насъбира у нас под формата на усещания. Вървим по дадена позната улица в родния си град и събуждаме различни и противоречиви чувства, чиято основа се състои от всичко съпреживяно. Затова и у нас, хората, се корени страстта да откриваме нови и нови места, които тепърва да напълваме със спомени.
Когато човек е в непознат за него район, често заедно с попиването на средата, се отваря и въображението, което чертае различни картини. Първо посещение в чуждестранна държава или разходка в природата по нов маршрут могат сериозно да разгърнат фантазията на всеки и да я отведат до неочаквани хоризонти.
Илюзорен и действителен свят се преплитат, изтъкавайки представата ни за реалност. Нека само си представим в този пъстър и все по-разнообразен свят колко уникални собствени истории има. Дори при все факта, че имаме всякакви култури, субкултури, течения, религии и т.н, които предлагат определени модели за поведение и битуване и така малко или много уеднаквяват последователите си, винаги ще съществува онзи сблъсък между вътрешния и външния свят, който ще изгражда индивидуалната им визия за всичко, което изтъкава образа на реалността.
Една такава собствена и алтернативна представа за заобикалящата среда представя дебютната книга „Игрите на града“ на Невена Паскалева. В нея читателите се срещат с вълнуващата житейска история на Катерина, базирана на съвсем реални случки и събития. История, като на всеки друг човек, в която можем да припознаем епизоди дори от собствените си животи, която обаче, при все това може да се нарече уникална. Защо ли?
Заради острото присъствие на развинтеното въображение на героинята, което успява да придаде чудатост на всичко обикновено. Мястото, където се развива действието е Пловдив, а връзката на героинята с многовековния град е дълбока и силна. Историите, които съпътстват Катерина из улиците, хълмчетата, реката са напоени с изключителна фантазия, която става неизменна част от живота на младата жена.
Книгата, събира девет разказа, всеки представящ определен отрязък от живота на Катерина. Във всеки един от тях читателите се срещат с различни персонажи, ключови за конкретния период от време, чиито досег с героинята неизменно е променил и обогатил животът ѝ. Според известния психолог Карл Юнг срещата на два характера е като взаимодействието между две химически вещества – ако има реакция и двете се трансформират.

Невена Паскалева

Авторката съвсем добре показва как се случват тези метаморфози между отделните личности, на база тяхното свързване. Ето защо и темите са изключително човешки. Те засягат любовта, приятелството, кариерното развитие, различните битови премеждия и неволи… И въобще всичко ежедневно, което може да споходи човек.
Това, което ми хареса във всяка от изложените истории, е че има постоянно ретроспективно пътуване и сблъскване между минало и бъдеще, което се случва на терена на изпълненото с фантазии настояще. По много фин и деликатен начин Невена Паскалева разгръща темата за взаимосвързването и взаимодействието между хората, създавайки общата им съдба.
Интересен е сблъсъкът с даден град посредством добре написана книга. Миналата година имах страхотна среща със София, потапяйки се в стихосбирката „СтоЛични“ на Илияна Делева. Тази, особено щастлив бях да изчета „Игрите на града“, които да ме отведат на едно различно пътуване в Пловдив, изцяло обагрено от щрихите на магическия реализъм.

„…Пешеходният мост над река Марица все още не е превърнат във влакова композиция, но това не значи, че свободно можеш да се надвесиш над перилата му. Закрити са до сантиметър от шарени сергии с високи стелажи. Понякога, когато имам повече свободно време, ходя да си купувам бельо от там, а не от магазинчето на улица „Капитан Райчо“, както обикновено. Разнообразието е по-голямо.
Сега е нощ и сергиите са заключени. Летният вятър кара веригите на катинарите да потракват по спуснатите ламаринени покриви. Мракът се стича по стените на моста като разтопен шоколад. В тъмнината реката помръдва лениво като протягаща се насън котка. С Крис се спускаме по виещите стълби в началото на моста. Той върви отпред, аз държа ръката му и го подръпвам, ако забърза прекалено. И двамата се кикотим. Пийнали сме си и сме решили, че ще е страшно яко, ако се изкъпем в река Марица. За да разберете до каква степен идеята ни е продукт на канабиноидите в мозъка ни, ще ви кажа, че водата на милата ни река е черна не само нощем, а и посред бял ден. И миризмата, носеща се от нея, в никакъв случай не е на шоколад.
Прескачаме последното стъпало и краката ни потъват в ронливия бряг. Предния ден е валяло и сандалите ми затъват в кал.
– Ууух, гаднооо… – устните ми са разтеглени в идиотска усмивка. Отблясъците от високите улични лампи върху водата се удвояват и утрояват пред очите ми, въртят се като разгорещени латино танцьори.
– Внимавай – подхвърля Крис зловещо, – плаващи пясъци!
– Какво, къде? Сериозно ли?
– Ей там. И една космата лапа стърчи от тях…
Сръчквам го силно в корема и той едва не пада. Залита към мен и ме целува по врата.
– Май не беше много добра идея, а? – промърморва той. Усещам топлите му устни до кожата си.
– Добре де, няма нищо. Само ще си натопим краката и се махаме – казвам. Премигвам и светлините спират танца си. Студената тишина на мястото постепенно прочиства главата ми. Вятърът обвива голите ми рамене, изпъва мускулите ми, отрезвява ме.
Крис се надига и ме дръпва напред. Още няколко залитащи стъпки и тъмната вода се опва пред краката ни. Продължава да помръдва леко. Миризмата на тиня и канали е толкова силна, че започвам да дишам през устата.
– Съвсем за малко ще вляза – казвам носово. – Искам да видя дали наистина има тролове…“

Игрите на града

Книгата е само 94 страници и се чете бързо. Езикът е олекотен, а повествованието изчистено от излишно философстване. Фокусът на авторката е в детайлните картини от градската среда, размити от въображението на героинята, които се пренасят директно в читателския ум. Интересното е, че тя не се ограничава дори само с Пловдив. Житейските странствания на Катерина достигат Русе, Мадрид, Мюнхен, Санкт Петербург, Ла Паз, Конакри и Джакарта, за да покажат как не е важно човек къде се намира и с кой споделя времето си, а начинът, по който ума възприема и доукрасява нещата.
Ако би ви било интересно да прочетете за това, как – Пловдив може да ви подари свръх слух, с който да чувате на километри разстояние; да връща мъртви към живота; да отваря портали към паралелни вселени и да отглежда чудовища в реката си, то изброеното е само малък процент от всичко, което ви очаква в творбата.
„Игрите на града“ обаче може ви даде и много повече. Възможност да отключите страст към това да погледнете собственият си (че защо не и някой друг?!) град през множество проекции. За да се потопите още по-сериозно в игрите му.

Игрите на града

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.