„Истории от варела“ – една илюзия по-малко

Истории от варела

Животът е прекрасен, животът е странен и изненадващ, често обаче е изпълнен с илюзии…

Новата книга на автора Делиян Маринов и издателство ИвиПетИстории от варела“ е разказ за Дарин. Млад мъж, галеник на съдбата, както обичаме да казваме. Роден и отрасъл в заможно семейство, той е обучен на обноски, маниери и поведение характерни за богатото общество. Непрестанно подчинен и направляван от възрастните около себе си, живее в свят, който му създава усещането за безметежност, лекота и даденост. Докато един ден се оказва на улицата, изритан от собствената си съпруга, на която изцяло е поверил живота и парите си след смъртта на родителите му. Събужда се до варела с огризките, които самият той е изхвърлял.

От богаташче, заобиколено с усмихващи се и фамилиарничещи приятели, 35-годишният герой остава без дом и подслон. Попада сред онази прослойка на обществото, която той и те са смятали за измет и дори в повечето случаи не са забелязвали – клошарите. Дарин заживява своя нов живот в квартала, който е бил негов дом. Чрез книгата на автора Делиян Маринов и издателство ИвиПет ще се докоснете до хората, на които „градът за пореден път е разбил мечтите“.

Някъде из старите изоставени постройки, около кофите с боклук или по всички онези кътчета от кварталите, където обикновено не ходим, героят се среща и сприятелява с равните на себе си – бездомниците. И ни разказва за тях – всеки със свои различни истории и обстоятелства. Книгата звучи тъжно, заради съдбите им, но след като я прочетете може би няма да ги съдите.

Възможно е книгата и да ви постресне, защото разбирате, че има непознати, които знаят за вас повече, отколкото вие за себе си. Защото ровят „из това, което хората изхвърлят от животите си“. Дарин научава за бившите си съседи и познати истини за неща, които никога дори и не е подозирал.

Истории от варела

Историите звучат поучително. Защото всички се отдаваме на измислени и изпълнени с блестящи светлини светове и забравяме какво и кои сме всъщност. Подтикват те да се замислиш дали „очите ти се отварят широко“. Както и сърцето. Дали това, че имаш палат означава, че душата ти не е бездомна. Докато се учи да живее своя нов живот и за да го запази, Дарин осъзнава, че уютът не може да се съизмерва с материалното, а всъщност е състояние на духа: „И сега, когато нощувах на прояден и просмукан с влага дунапрен, чувствах повече уют от вечерите, прекарвани преди с жена ми, в балдахиновото легло пред огромната плазма.“ Просто „човек трябва да открива смисъл, значение и занимание в това, с което разполага“. И тогава въпреки несгодите винаги има надежда.

Истории от варела

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.