Благой Иванов: Джон Ланган заимства от гениите на хоръра, но и надгражда

Рибарят

Всички обичаме истории за мистика, отвъдно, свръхестествено. Обичаме ужаса и го посрещаме с отворени обятия, макар и разтреперани от вълнение и очакване. А и малко страх…

В потоците на времето изкуството ни предоставя множество такива истории – от отминали епохални легенди до разкази за години, които нашето поколение, уви, няма да зърне.

Благой Д. Иванов

Разбира се, трудно може да определим кой е най-внушителният разказвач на мрака, а и няма нужда – те всички образуват един затворен цикъл, който вибрира в съзнанието на читателя. Но днес ще говорим за Джон Ланган и неговия шедьовър „Рибарят“, родил се на бял свят през тази година, която сама по себе си е една история на ужаса. И въпреки съвремието си, „Рибарят“ се отправя назад и черпи вдъхновение от миражните корени на англосаксонските митове.

Разговаряме с Благой Д. Иванов – редактор в издателска къща Ciela, заради която можем да се докоснем до творчеството на американския писател.

– Г-н Иванов, защо препоръчвате „Рибарят“ на читателите?

Причината е същата, поради която бих препоръчал каквото и да е на когото и да е. Обаче когато препоръчвам някакво заглавие, било то роман, филм или музикален албум, за мен е важно препоръката да бъде отправена към правилния таргет. Категорично не препоръчвам Джон Ланган на всеки. Това е книга, която ще допадне на жанровите фенове, за които по-екстравагантните и мрачни прийоми на хоръра са нещо, което обикновено им се услажда. Едно от най-хубавите неща в „Рибарят“ е фактът, че книгата е писана от човек с богата жанрова култура и покрай четенето ѝ можеш да се зарибиш (pun intended) и по други автори, които оперират в сходни творчески условия.

– Сравняват литературните умения на Джон Ланган с тези на Х. Ф. Лъвкрафт и Стивън Кинг…

Съвсем не е случайно, че в комуникацията ни около PR-a на книгата наблегнахме на сравнението с Хауърд Лъвкрафт, защото в „Рибарят“ могат да се открият влияния от космическия ужас, а както знаем – въпросният космически ужас е доста екзотичен клон на художествената литература, който дори може да се определи като философско течение, из което плуват нихилизъм, отчаяние, лудост и прочее вдъхновяващи за някои, но отблъскващи за други съставки. Пък Лъвкрафт е пионерът на космицизма и дълготрайният му ефект е очевиден.

А сравненията със Стивън Кинг идват най-вече по линия на бестселъра „Гробище за домашни любимци“, тъй като в сюжета и на двата романа има тематични и ситуационни сходства (особено древния мотив за проваления опит да преодолееш личната трагедия). Същевременно обаче са и много различни, което е любимото ми нещо при Ланган – той заимства, но след това надгражда.

– Разкажете ни малко за сюжета.

Рибарят

Рибарят“ е историята на двама мъже, загубили своите жени. Единият от тях е загубил и децата си. Мъката им е безгранична и ги е превърнала в ходещи отломки, но между двамата се заражда някакво странно приятелство и покрай хобито им – риболова, те успяват, поне частично, да се отърсят от ужаса на загубата. Само дето загубата е като рана, която периодично се разтваря и кърви. Когато двамата научават за една странна и зловеща легенда, според която съществува митично същество, живеещо около т. нар. Холандски поток, което е способно да изпълни желанията им, те решават да проверят дали има истината в преданието. Какво ще открият обаче няма да издавам, само ще отбележа, че „Рибарят“ съдържа в себе си история в историята, която е адски увлекателна и шантава.

– Митично същество от реката изпълнява човешки желания… звучи като приказката за златната рибка.

Точно така! Класическата „Приказка за рибаря и златната рибка“ на Александър Пушкин популяризира този сюжет още през 1835 г., но се спори дали и доколко руският автор е бил повлиян от народното творчество и най-вече от една друга приказка, която е изключително близка като фабула – „Рибаринът и не‘в‘та жена“ на братята Якоб и Вилхелм Грим, включена в сборника „Детски и домашни приказки“, който излиза за първи път през 1812 г. Само че при „Рибарят“ влиянието по-скоро идва от разказа „Маймунската лапа“, който Уилям Джейкъбс публикува през 1902 г. Гореспоменатият Кинг именно от него черпи вдъхновение за „Гробище за домашни любимци“. Всичко изредено дотук е ярък наръч от примери защо Ланган и компания са толкова важни – те строят мостове между старото и новото, при това със стабилни основи и с не по-малко стабилна настилка отгоре. Изкуството е най-силно, когато е в симбиоза с други изкуства и произведения, с други епохи.

– С какво тази мрачна история впечатлява дотолкова, че да спечели награда „Брам Стокър”?  

Това е въпрос, на който най-добре могат да отговорят хората, които са удостоили книгата с въпросния приз. Сигурен съм, че каквото и да кажат, ще се съглася с тях.

– Какво е мнението Ви за нивото на превода на Надежда Розова?

Рибарят

Рибарят“ беше първият проект, по който съм работил с Надя. Ако зависи от мен, няма да е последният. Само че, за да работим пак заедно, трябва да избера достатъчно интригуващо и предизвикателно четиво, с което да я спечеля. Тя е изключителен професионалист, но е и човек, който подбира. За нея е важна работната хигиена, което уважавам безкрайно много. Допадна ми и друго – тя държеше да види финалния файл, преди той да замине за печат. Държеше да обсъдим с нея нещата по текста, които бихме искали да редактираме или променим по някакъв начин. Това издава не само отговорност, но и отношение, a също и уважение към собствения ти труд. След даден момент и след сигурно поне десетина телефонни разговора, които проведохме и които основно аз инициирах, се чудех дали не съм ѝ дотегнал с всичките дребни, но наистина важни за мен уточнения и корекции. Само че за нея процесът беше удоволствие и двамата сме изключително горди с финалния резултат. Тук е моментът да благодаря на Живко Петров, който ни свърза.

– Смятате ли, че имаме и родни представители на жанра, които да застанат рамо до рамо с писатели като Джон Ланган?

По-скоро не.

Автор Паулина Гегова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.