Как починал автор остана жури в литературен конкурс

Йордан Радичков

При провеждането на множество конкурси, без значение от жанра на изкуството или бизнес сферата, авторите сме свикнали да изтръпваме, а косите ни да се изправят, когато стигнем до момента, в който разбираме кой аджеба ще оценява труда ни. Думата „жури“ се е превърнала в нарицателна за задкулисни интереси и връзки на едно по-високо ниво, което ние или не сме достигнали, или не желаем да достигнем, или сме достигнали, но не по угодния начин за гилдията. Ето така се получават купища сблъсъци и скандали що се отнася родната оценяваща система.

Поредната абсурдна случка се разигра преди броени дни, когато стана ясно, че починала писателка е жури в литературния конкурс за разказ на името на Йордан Радичков. Конкурсът е съвсем нов, едва от тази година, в който могат да кандидатстват сборници с разкази, издадени в периода от две години назад. Организира се от община Берковица

Председател на комисията за оценяване е Георги Господинов. Към него се присъединили проф. Вера Ганчева, проф. Инна Пелева, Горан Атанасов и Силвия Хачерян. Уви, талантливата проф. Ганчева почина на 10 юни, а крайният срок за подаване на материалите бил до 31 юли. Поради краткият времеви откъс, организаторите не са заменили г-жа Ганчева. Вместо това името ѝ е премахнато от всички следващи публикации в медиите като член на журито, но не и в началното обявяване на конкурса в първата половина на 2020 година.

Подобно отношение и към мъртъв колега, и към липсата на ясна организация разбунват духовете в елитарната сфера. Пръв недоволство изказа писателят Христо Стоянов, който миналата седмица представи новата си книга, посветена на пандемията като основна черта в българската народопсихология.

Христо Стоянов

Не зная как да коментирам това. Просто само искам да кажа, че не искам да живея в такава литературна действителност. Заради това си избрах пътя на ъндърграунда. Само не мога да разбера как починалата Вера Ганчева е участвала в журито. Вярно, тя почина през юни тази година, но не е ли редно да се обясни, че връчването на наградата е закъсняло, че иде реч за невръчена награда, че решението на журито е подписано от покойната на смъртния ѝ одър. Или искат да кажат, че Георги Господинов е толкова гениален, че си кореспондира с мъртвите. Или авторите в конкурса са толкова гениални, че само мъртви могат да ги оценят.“, казва той в своят профил във Facebook.  Изказване, което привлече много други съмишленици от гилдията и повдигна въпроси без отговори. Най-вече кой решава как да се сформират журитата и защо винаги едни и същи хора се въртят в тях.

Христо Стоянов е с пиперлив език. Не веднъж е критикувал системата, не веднъж си е печелил както неприятели, така и привърженици. Така че не ни учудва, че именно той повдига темата. Но фактът е факт – наградите са раздадени, победителите ясни. Както се казва: „всяко чудо за три дни“.

Иначе големият победител в конкурса е Деян Енев със сборника си „Лала Боса“. Той пребори още 51 сборника. На второ място се нареди Палми Ранчев, а на трето Зорница Гъркова и Йорданка Белева. Дебютът отиде при Антония Апостолова.

Автор Паулина Гегова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.