Недялко Йорданов издава нова стихосбирка, пише биографична книга

Недялко Йорданов

През 2020 година великият български поет, драматург и писател – Недялко Йорданов, отпразнува своя 80-годишен юбилей. Той е роден в Бургас. Завършва Българска филология, а първата му професия е като учител в Малко Търново. За първи път негова публикация излиза във вестник „Черноморски фронт“ през 1954 година. Има богато литературно наследство зад гърба си, режисьор е и на пет пиеси.

Въпреки многото житейски опит авторът е неуморим и подготвя нова плеяда от творчество. А ето какво ни сподели и самият той.

– Г-н Йорданов, навършихте 80 години. Чувствате ли се като творец с много опит зад гърба си, или винаги има какво ново да научим?

Естественият отговор е – винаги има какво ново да научим… Но аз ще кажа обратното – нищо вече не може да ме изненада.

– Вие какво ново научихте за себе си през 2020-та?

Новото, което научих е, че съм стар… До сега не вярвах.

– Разкажете ни повече за спектакъла „Две жени без да се брои мъжът“, с който отбелязвате юбилея си.

Това е нов вариант на моята пиеса „Волни птички божии“, която поставих в театър „София“ с Ивана Джеджева и Доротея Тончева преди 25 години. Сега с Ирен Кривошиева и Роси Русева направих нов експеримент и спектакълът звучи съвсем съвременно.

– Вие публикувате стиховете си във Facebook. Трябва ли един поет да върви паралелно с развиващата се технология, за да остане актуален?

Специално за мен това е задължително.

– И двамата Ви сина са журналисти. Колко е важна връзката между журналистиката и артистите и двете могат ли да съществуват един без друг.

Синовете ми са журналисти, които работят в най-горещите точки на днешната политика. Често се разминават, но това е естествено. И слава богу, не се съобразяват с моето мнение. Изкуството е нещо съвсем отделно от журналистиката, то си има свои закони и пази боже да се превърне в журналистика.

– Какво е мястото на културата в българската медийна среда? Сякаш тя остава назад, отстъпвайки пред клюки и жълтини.

Зависи от медиите… Има различни медии. Всяка си има право на избор.

– Не знам дали помните, но през 2012-та посетихте Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ за среща със студентите. По някое време на деня отидохте и в малката репетиционна на студентите по Актьорско майсторство по покана на проф. Анастасия Савинова – Семова. Тази среща много им повлия. Знам, защото бях една от тях. Дали подобни срещи повлияват и на вас и по какъв начин?

Това е един много хубав спомен… Обичам да общувам с млади хора. Това е заразно. И полезно. Особено за старци като мен. Не че се чувствам млад при тези контакти. Просто се радвам,че все още намирам общ език с тях.

– Има ли нещо, което не успяхте да постигнете, но още не е късно в професионален и личен план?

Слава богу имам още много планове, макар че вече нямам много време. Не очаквах например, че е възможно след деветгодишно прекъсване, да репетирам две пиеси едновременно в Народния театър и в театър „Сълза и смях“. Сега ми се иска да възстановя и поставя отново своята първа пиеса „Ние не вярваме в щъркели“.

Започнал съм един нов роман, след първия и единствен, който бях публикувал преди време „Любов по време на социализъм“. Готова е новата ми стихосбирка от последните стихотворения, публикувани във фейсбук. Пиша автобиографична книга „Житие и страдание грешнаго Недялко“. И най-важното – отново мога да плувам в морето и да карам велосипед, но вече не мога да играя тенис. Пък кой знае…

Автор Паулина Гегова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.