КАДРО

Кадро

КАДРО

15.00 лв.

Автор: Георгия Н. Борисова
Издател: Издателство „ИвиПет“
Брой страници 386
Година на издаване: 21 април 2020
Корици меки
Език български
Тегло 400 грама
Размери 21×14
ISBN 9786197525038

Qty:
Сравни

Описание

Кадро

Думата „кадро“ е с латински произход, етимологията ѝ насочва към нещо, поставено в рамка. Тя е навлязла отдавна в българския език, използвана е някога в смисъл снимка и постепенно, звуково променена, е придобила по-широка употреба.

Сюжетното развитие в романа „Кадро“ обхваща периода от 1915 до 2018 година в България, пресъздава моменти от ежедневието на обикновени хора и рамкирането на техните съдби от времето, в което живеят. Част от литературните образи са свързани помежду си с кръвни нишки, други – с фамилни, приятелски или социални отношения. Общото между повечето от тях е лошият късмет да попадат сред отрицателни събития и без да имат вина, да стават техни жертви. Животът им се променя рязко и поема неочаквани обрати, повлиян от обществени промени, в които те дори не желаят да участват. Обединяващ е и интересът на героите – пряк или косвен, към фотографията като средство за увековечаване на случката, мига и образа.

„Едно кадро – един живот!“ – обича да си повтаря Дена, онази героиня в романа, чийто род е фотографският – нейните брат, син, внук, правнук и праправнуците се занимават с това изкуство. Полуграмотна и неука, тя спонтанно и първично достига до мъдрата истина, а думите ѝ намират памет във всяко следващо поколение.

В книгата има заплетени радост, копнеж и обич; всеотдайност, преданост и вярност; коварство, измама и предателство; властолюбие, сребролюбие и суета; егоизъм, страх от хората и маниакално пристрастяване; устойчиви и променливи партийни и религиозни убеждения; житейска философия и мъдрост, родени в страдания и загуби; общочовешки, независещи от произхода, нравствени стойности; разочарования, болка, мъка и един изцелителен оптимизъм, вкопчен здраво в корените.

Романът няма стремеж да бъде определян като исторически или социален, като семейна сага или наръчник по фотография.
Той е само едно емоционално „кадро“ на стотина години от реалната действителност.

4 отзива за КАДРО

  1. 5 out of 5

    Сълза Стаменова (потвърден клиент)

    Отворих романа „Кадро“ на Георгия Борисова без предварителни очаквания, водена само от любопитство. Грабна ме още с началото си. С предговора, с посвещението, с избрания цитат на Йоан Златоуст, с динамичното си встъпително изречение. Пристъпих в една увличаща приказка, която обещаваше да бъде дълга и вълнуваща. Не го изчетох на един дъх. Четох го цяла седмица, бавно, с наслада, вкусвайки красивите думи, много от които авторката възражда от забравата. Наслаждавах се на богатството на езика, с който рисува картините, чувствата, съдбовните обрати в потока, който наричаме живот.
    Историята на всеки от героите провокира интереса и човек не спира да чете, сдъжайки дъха си от вълнение да разбере какво ще стане по-нататък. Аз затаявах дъх, водена и от друго любопитство. Как ще завърши главата, която чета в момента? В края на всяка една глава, на всеки епизод от приказката, с последната дума излиза един и същ главен герой – Природата. Одухотворена във всевъзможните си форми и проявления, тя винаги е различна, но неизменна в своето величие. Неизменна е и ролята й – дом, родител, безстрастен свидетел на човешката суетня. Всяка глава в романа завършва с едно такова „кадро“, възхитително в своя минимализъм, изчерпателност, завършеност.
    Заплени ме финеса с който са обрисувани женските образи. Един неизменен дух, красив и силен, който се вселява в първородната дъщеря на всяко поколение, в продължение на сто години. Жените се сменят с поколенията, които идват едно след друго, но духът живее, един и същ. С постоянство и любов преде нишката на съдбата на рода, за да го има и в следващия век.
    Един и същ Дух, като Природата, като Бог.
    От „Кадро“ на Георгия Борисова, човек излиза обнадежден, по-богат и по-щедър. Прочетете романа!

  2. 5 out of 5

    marianastoycheva08@gmail.com

    Книгата много, много ми хареса. Историите в нея са толкова истински и вълнуващи, така изящно са свързани една с друга! Прекрасна семейност, топлина и атмосфера, силни образи, човешки слабости и предателства, природа, история, всичко това разказано с финес; с обич и разбиране към героите, с много талант. Искам да благодаря на авторката за това прекрасно изживяване, наречено „Кадро“

  3. Поля Вълкова

    Няма да можете да оставите книгата, докато не прочетете историята до край.

    Прекрасни, силни женски образи и неочаквано и изненадващо развитие на събитията – всичко това предадено внимателно, с топлина и фин стил. Ще се потопите с удоволствие в тази хубава, българска книга. Препоръчвам!

  4. 5 out of 5

    Ана Димитрова

    Това е една топла, умна и по своето актуална сага за последния ни досега български век. С пасторална глазура, покриваща едно дълбоко нашенско съдържание и история. Имаме нужда кротко и мъдро да си разкажем историята за това какво сами сме си причинили в рамките на собствената си нация. Иначе прошка няма да стигнем.
    Едно от решенията на автора, което ми хареса най-много е това, че в романа на женските образи е предопределено да измислят и нагласят нещата така, че поколенията след тях да имат по-добър живот. Това героините на този роман го правят отлично. И напълно съответства на мнението ми за манталитета на българката.
    Препоръчвам книгата, тя е българска по мъдър начин без осъждане. Значи е ценна!

Добавяне на отзив

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

X